~

ще мина през редовния си rant за местните власти само в един абзац, който става за пропускане. поне в първата си част бтв отразяват събитието сякаш само констатират. не видях един зададен въпрос, като например, какво прави държавата за да избегне хиляда (хилядИ) граждани третирани като престъпници. не видях и гледната точка че хората ги изтикват насилствено извън закона, протакайки им молбите до безкрайност. може би защото "репортерите" е просто гигантска, съобразена с етичния кодекс на медиите новина, а не чак толкова анализ. нищо.

итърнъл съншайн е като албум на отекър. гледаш го няколко пъти за да вникнеш, като през това време започва да ти харесва повече и повече. гледах го веднъж и половина (по-точно половина и веднъж) и проимах точно усещането "ще го гледам още, ще виждам по-ясно, ще ми харесва повече". идеята на филма ми се струва хубава, реализацията е 21 отвсякъде, а единият от многото изводи, по-точно "защо да си губим времето с глупости (или какво ни кара да го правим)" го прави скъпоценен.

купища работи които се случват или не, измежду които, едно от притесненията-ми-камъни е вече назад и сега всичко е бясна надпревара с времето и собствените ми мотивация и възможности. това не мога да дефинирам в момента. четейки това по-късно ще си припомня да го опиша.

може би сглупих да си напзарувам supermarioworld от ebay точно в този момент, но за пет кинта всеки сглупява лесно. да видим дали ще ми се върне тъпкано. другото странно нещо което правя е да търкалям win с еднобуттонна мак мишка (бялата която се натиска цялата), но това е в опит да не натоварвам маркираната си от скалпел дясна китка.

стресът в триформ продължава, което пък е още една основателна причина да прекъсна тук.