дълъг и неясен пост

И днес е един ден... Шел отчитат 9.3млрд паунда печалба, час по-късно Нелсън Мандела застава навръх Трафалгар в Лондон и обяснява на всички, че нищетата и зависимостта са не-по-малки злини от апартеида и робството... След което слушайки Депеш, се натъквам на Японските бизнесмени заспали на непредназначени за това места. Сега се смятам за порастнал достатъчно да разбера горния линк по различен начин. Всъщност между другото, градският влак / метро е едно свръхобичайно място да видиш дрямащи хора. Лондонското метро отнема час от край до край, през което време нямаш радио и (все още) мобилен телефон, така че алтернативите са горе долу: преглеждаш работа, слушаш музика, четеш книга, тъпееш в нищото или ако ти напира креатива, може да си измислиш нещо пето.

Истината за мен обаче е следната. Японците са известни по света като една от най-напредналите нации (ако не и най-напредналата). Имат съвършено различна култура от останалите, с изключение на шопинга и консуматорството, в което според мен са оригиналните пионери. Щатите и Англия имат още да ги гонят. Ако приема че хората могат да работят малко и да изкарват малко, или да работят много и да изкарват малко, или да работят много и да изкарват много, или да работят много и да изкарват много, то дали за сметка на последната група, останалите трябва да полагат повече усилия за да изкарват същото, като последните си осигуряват повече със същото количество работа?

Може би пиша съвършената тъпотия, но си представям как която и да е сателитна на Шел рекламна агенция употребява съответния (нарастващ) процент от бюджета си (нарастващ поради нарастването) за наркотици, точно както правят мениджмънта на Шел, всеки в ръководна длъжност от 15-тия етаж на произволна в ситито сграда и тн. Разликата между 'креативите' и шефовете обаче е, че първите си дават по-малко зор, защото оригиналните идеи едва ли са стрували по-скъпо някога, отколкото сега. Стига да се лансираха по-лесно...

Но да се върнем на японците. Както се вижда хората сън не спят и се изтрепват от бачкане, за да държат преднината си в технологично отношение. Обаче повечето от нас сме чували как са се натъпкали един върху друг, други сме го виждали на снимки и филми, трети са ходили до там. В Лондон не е по-добре, докато пиша това някой строи нов блок, защото сега това се вижда като по-добра алтернатива от подредените навсякъде къщи. (А американците продължават да имат предвид Манхатън когато казват Ню-Йорк...) Добре, но ако Япония е ветропоказател за развитие на нациите към които толкова много хора се стремим (jp uk us), то какво освен парите спасява това да не е парадокс?

Британците ги разбирам, те покриват целия си лайф-грайндър с умел пиар, с точно преценени акценти върху неща като изкуство, архитектура, туризъм (по дяволите, лондонското метро е туристически обект, откъде накъде?) и със силата на парите. Под тях обаче се стеле безкомпромисна репресия, от ежедневния разговор до политическата им платформа, сметкаджийство и сериозна липса на човещина. И все пак малко хора разбират афинитета ми към на пръв поглед депресивна Скандинавия.. Хората били студени там. Глупости.

Но всъщност мисля еднакво и за Испания, и за България. Знам отчасти каква е Барселона сега, испанците още са на фазата където нещата са красиви, а те самите не се скъсват от бачкане. Те никога няма да се скъсат от бачкане. Българите също. Но се опасявам, че ние не сме толкова добросърдечни колкото са те. Следя отблизо какво се случва в Бг, без особено желание да се завръщам, чета и слушам неща от които половината ме радват, половината не. Количествено - добре. Качествено обаче тези които не ме радват са доста по-тежки, например идеята да се сваля правителство точно преди да подпишем с ЕС. Тикви, колкото и заспали след работа българи да проима в софийското метро, както и да се скъсва българина от бачкане (ако му се случва), все се стига до там, че шепа хулигани в дребната бяла сграда на пъпа на София мелят същото онова бъдеще което в един момент така добре си представяме. И все така се случва, че хората ги преизбират.

Понякога се питам, дали тези въпроси не са нормално следствие от това че пораствам, дали не са се случвали на всички преди мен? Ако това е така, лошо.