~

Когато слушам Флойд няколко поредни дни, обикновено нещо не е наред. Не мога да се сетя последния път когато всичко е било наред и е продължило за повече от един кратък момент. Което, въпреки всичко, а и като разумен мисля човек, намирам за нормално.

Но англичаните имат потресаваща способност да ме вбесяват. Или ако не са те, то някой иранец, пакистанец, бразилец или от сорта така ще издъни работата, че сетне някой тесноглед англичанин да ме вбеси. Имат изумителната способност да се държат като пълни невежи, и когато това не ги държи отговорни, и особено когато от тях зависи всичко.

Откривам нови конфигурации в проблемите си, например - неясен завършек и в него чисто нов подепизод, в който се действа сляпо поради липсата на информация за обстоятелствата. Липсата на цялостна идея за фон вече не изживявам като грижа, просто защото съм свикнал отдавна.

Но не спирам да смятам че всичко това е дълбоко ненормално. Не спирам и да се чудя колко точно жестокост трябва да е акумулирана в нас, населяващите няколкото континента, та огромнатата липса на баланс да среща 99.9% затворени за това очи. По-рядко отколкото просто се сдухвам, изпадам в състояния в които се питам дали на някой някога ще му пропука за нещо друго освен собствения им задник. И естествено, отговорът засега е "по-скоро не".

Неприятно, наистина. А Флойд звучат точно толкова релевантно колкото и когато са излязли, без значение кой трак от кой албум си пусна. Ако не успея да се съглася с тази липса на съществена промяна ще се побъркам.