коледа

чудя се откъде да започна. от това че ми се повреди системния диск на компютъра, отнасяйки другия диск и повечето ми ценни файлове със себе си, или от петдневното объркване по телефонната ни линия заради което интернетът се забави до вчера, или от счупената вратичка на пералнята, или от седмицата прахосан труд в студиото заради скапания акъл на клиента, или от най-новото - че хоум офис викат хора подали документи за виза на интервю но не ги интервюират, а ги арестуват и депортират.

или може би от оригиналната идея за този пост, която трябваше да съобразявам с липсата на време за да го напиша - а именно, че искам поредица от неща да се развият по такъв начин че всичко което ми виси като камък на врата от половин година да се оправи и да ми е мирна главата - и че ми се струва, че в уравнението на световния баланс, това което искам 'струва' ужасно скъпо и следователно не виждам да ми се случи, защото не съм се наял с боклуци, та да е оправдано да ми се случи нещо хубаво.

но това с хоум офис ми се струва достойно гадно. може би нямаше да ме притеснява толкова, ако не беше факта, че вероятно и аз трябва да се явя на интервю по някое време. подготвен съм волски за интервю, нямам равен, отчасти защото всичко е истина, отчасти защото се грижа да не се случи някоя изненада. но не съм сигурен че съм подготвен да отговоря подобаващо на желанието някому да ме прибере по правила, които са въведени след като аз съм поискал нещо на което законно имам право.

та този текст е объркан още от своето зараждане. и преди да стигне до сайта, всичко наоколо го разбърква още повече. освен да изредя какво друго свързано се случи, така че да си хвърля малко светлина..

снощи беше коледното събиране на студиото. мина чудесно. храната беше тайландска, видовете къри бяха три. щеше да е още по-добре ако не всичко бе базирано на кокос. почти не понасям кокос.

вчера се чух с хазяите на новото ни, потресаващо скъпо за влизане, място. днес колин дойде, видя грижата със старата пералня, излезе, върна се след 15 минути, донесе нова вратичка, която се счупи в ръцете му докато сменяше счупената стара. след още 45 минути навън, донесе (така каза) оригинална, която сега стои монтирана отатък и събира прах докато аз пиша.

събира прах защото още нямаме прахосмукачка.

ще ми се грижите ми да се ограничаваха с това. интернетът обаче дойде. гръмналият ми диск (детстар) постоя в хладилника преди да го изкопирам целия на новия, който имах може би глупостта да купя за сто кинта вместо оригиналната му цена от къде четиридесет. не ме вълнува, защото не го плащам аз. това е хубавото някой критичен за европейска компания уебсайт да е твое дело. лошото е че ми се обаждат твърде често, защото ме харесват много (най-вече колко евтино им излизам). объркано.

в едночасов разговор с майка ми говорих основно аз, в опит да обясня колко абсурд съпътства всеки мой ден, особено днешния.

и хоум офис. не съм сигурен че искам да говоря за тях, но ще оставя следното изречение, което описва моя случай: молба за виза три дни преди изтичането на старата, една седмица преди обявяването на нови правила, подадена по време по което няма информация дали такива молби се приемат, но по вътрешни данни се разглеждат, отлежала пет месеца в някой имиграционен шкаф, придружена от международния ми паспорт, т.е. не мога да пътувам или да си променя решението, и очакване да получа известие за дата за интервю, в навечерието на което научавам че на място вместо интервю може би ме чака арест.

свикнах да не се интересувам много когато отговорът на даден въпрос е неясен, а да чакам. това обаче прелива чашата. кофата. контейнера в танкера. всъщност, капе от ръба на океана и се сипе в космоса.