мъм

Ако имах захарометър инсталиран някъде по мен, сега стрелката му щеше да се огъва около ограничителя след максимума. Консумирам потресаващо много сладко, спя по-малко отколкото наистина ми е необходимо, сутрин ми отнема около час да потегля и после се налага да съм на пълни обороти по цял ден, странно защо понякога дори без да правя нищо, просто усещане. Всичко това произтича от факта, че все още не съм се научил да контролирам всичко в което се замесвам и винаги съм някъде в една от двете крайности - или не правя нищо, или всичко и всички чакат на мен, а аз ги карам да чакат. Това е ужасно.

Ник се обади преди час. Покрай хората тук вече познавам как говорят англичаните когато има проблем и от момента, в който усетих че той едва се сдържа да не ме наругае по телефона, се чувствам доста зле. Вината е изцяло, стопроцентово, от край до край моя. Няма нищо което да ме оправдае, а само десетки съпътстващи вината ми обстоятелства като версия 2 за шведите, коледа и нова година, липсата на интернет за седмица и половина и телефон въобще за една, преместването, изнасянето от старото място и почти двата месеца изкарани в живот в студиото или на пода в тясната ми стаичка у Стеф. Нито едно от тези неща не засягат Ник. Нито това колко пари гръмнах в цялата операция, само за да мога да се издържам по дяволите, за известно време след даден момент; нито че хоум офис не ме бързат; нито че не си доспивам за да смогвам с всичко.

Почивам си социално нещо като веднъж на 10 или 15 дни. Приемам го за нужно, иначе въобще не бих го правил тези дни. Ник ми спази задника миналия декември, когато се бях озъбил изцяло без нищо с което да се занимавам. Този декември аз го издъних страхотно, залагайки голяма част от уважението му (негово към мен и на други хора към него) на произволно избрана карта. Ако откара така, утре съм кукуряк в 9 сутринта на работа без да спя въобще. Защото тази вечер се очертава да бачкам. Въпреки всички останали неща които веднъж потръгнаха хубаво, сега е момент за още един екстра напън.

Иначе като цяло е момент да започна да преценям с какво да се занимавам. Засега всичко опира до стари работи с които ми се е налагало да приемам да се занимавам на всяка цена. Сега цената е в зоната на моя минус. Балансът - между луд и глупав, а парите платени предварително - в зоната достатъчно да се търси сметка.

Темата за биометричните тестове въобще няма да я отварям........... Ако фиксна Тони до края на седмицата, ще има повод да се усмихна!