пост-

правя като англичаните. приготвям се за най-лошото, като се надявам на нещо хубаво, т.е. каквото и да дойде, ще е в плюс. всъщност каквото и хубаво да дойде, по дяволите, по-скоро бих го заслужавал. нищо. (един вид съм почти душевно готов да ме изгонят, не че правя нещо нередно или поне по-нередно от тяхното.) някъде преди писах че не съм се напапал с достатъчно боклук, та да искам хубаво. е, по коледа, точно час преди първия сняг, точно ден преди да ни дойдат гостите, ей така за боклук, ни се строши бойлера, което ни остави пет мъчителни дни мръсни и на студено. това мина що годе окей, предвид че на гости дойдоха хора които по-скоро определям като приятели, а не като познати. един вид, макар и лошо, пак беше окей. за още боклук не успях да направя картички за колегите си, имах жестоки идеи, но никакви адекватни умения да ги реализирам. за още малко боклук не си купих нищо за нова година (един вид още време с някои стари дрехи и обувки) и други не-та. и горе долу за още мъничко боклук останахме без кинти.

дотук всичко е по-скоро нормално. дори посрещането на новата година (в лондон) мина някак скучно. това което направи всичко лошо е че прекарах цялото си време в огромно напрежение относно предколедните виза-неуредици. всъщност ако това продължи достатъчно дълго, вероятно ще побелея. най-лошото сега е че жоро си заминава (утре) обратно към берлин. другото лошо е че другия жоро отива в амстердам. над мен, жоро, продължава да кисне въпроса 'гьотеборг или фристад или въобще защо да не я зарежа цялата тая история и да си поближа раните в софия или най-добре бургас', докато събирам поредната версия на гениалния уеб-магазин, който работя за без пари. естествено, ако не ме оставят тук, в бръм, където ми харесва май най-много.

говорейки за което, тук има малки и ценни места, които обаче още не сме видяли.

в студиото, нещата откриват с типичното темпо, малкия самурай си е донесъл фото-чантата и, гледам, е готов за нови подвизи. както и останалите (метъли). пиша това докато всички са се изнесли някъде към града за, примерно, обяд. аз откривам с работа по един голям и два дребни проекта, което е окей. най-важното в това програмистко отношение което ме интересува обаче е вкъщи и тръгва малко след десети.

но ако дръпна чертата под всичко, одеалото по средата на пода, гостите, малката хижа, тортата, диайуай питата, пъзела, всичката тая музика и тн и тн, плюс всичко което продължавам да имам, особено най-важните хора край себе си, пак оставам да се притеснявам, по (не)чисто финансови причини.

та, влизам в 'и пета с притеснения. досега всички години които са минавали добре са свършвали ужасно и смотаните са се оправяли към края. но не помня да съм започвал някаква година в такава мъгла и притеснено. остава да видя какво следва.

преглеждам всичко нагоре и то изглежда доста негативно. но тук вентилирам. това е основното, което ме занимава на фон през 16 от 24 часа в денонощието, 7 от 7 дни в седмицата. понякога в цялата суматоха успявам да се усмихна или да се пошегувам. чудни моменти са.