нова година

На Кевин му отнема средно между 10 секунди и половин-до-цяла минута да ми върне страница, а ако се наложи да (баси, как се превежда това) прекомпилирам проекта, целия процес ми отнема къде минута до две. Един вид, немалка част от времето ми тук понякога минава в чакане Кевин да "пусне" поредната страница.

Не знам на кого е хрумнало да го кръсти Кевин, но нямам намерение да го прекръстя на Джордж например.

Окей, цялата предна работа с хоум-офис се оказа комбинация от слухове, непроверени данни, неопитни хора в ролята на журналисти. Като цяло снощи докато сапунисвах капака на тенджерата под течащата вода, осъзнах колко (сляпо?) вярвам на уеб-сайти, воден от идеята че уеб сайта е средство за масова информация и по отношение на публикуваната информация там важат същите (етични) норми както и при останалите такива (вестници, радиа, етц, асд) (Проверявай информацията, не паникьосвай хората!@).

Изводът е че българите в юкей са разделени по-зле от бройлери с преградки. Или горе-долу така - натъпкани по групички в дребни клетки. Или нещо такова.

И днес, вървейки в посока спирката, след като пак се успах с час, през ума ми мина идеята че нещата са наредени по ужасен начин във времето, което ги прави около 5% възможни в идеалния им вариант, като всички останали варианти са неприемливи.

Един вид, дали не е време пак да се "въоръжа" (на гол задник чифте пищови) с позитивна енергия, търпение (и алабала). Всъщност какъв избор имам?

Нищо. Идват Коледа и Нова година. Надявам се поне те да минат добре. Дори самата идея че ще трябва да дам от себе си, за да минат добре, вече ми намирисва. Може и да съм песимист. Просто исках за малко никой да не ме занимава с нищо.