няма лъжица

браузърът на Кевин тук наистина ме взима насериозно, като човек който гради и редактира уеб сайти.. вече без значение страницата на която съм, където цъкна, получавам мигащ курсор, сякаш мога да разместя това което гледам, ей така, уисиуиг...

но истината е, че последните няколко дни съм здраво размазан. липсва ми енергия след като изкарах заразната, гадна инфекция, която тръшна всички останали след мен, тази седмица. след моята обаче на мен ми излезе стресница на горната устна.. каквото и да е, не мога да се събера наедно и да се взема в ръце и нищо смислено не усещам да върша, освен минималните няколко неща тук и още няколко вкъщи. но съм далеч от пълноценното си аз.

горното е и защото продължавам да се измъчвам със същите ония власти и служби, с които се измъчвам от шест месеца. хаби ми нервната система на нещо като 2/3-ти и останалото грижите от деня го изпълват. добра равносметка сравнено с тъмните ми години в софия, където денят изпълваше 9/10 и останалото бяха дреболии. но крайния резултат пак остава същия. проблемът е в това че все още не съм сигурен кое предпочитам. ако се изразя точно, все още не знам кое предпочитам. но ми се спи. и ми се прибира за да си разбъркам чаша чай с мед!

а всъщност от известно време ми се иска да съм фараджия. не сега, веднага, но един ден ще съм готов да се оттегля на някой нос и да се грижа за морския фар там. като нищо дотогава да са се превърнали в туристически атракции вместо в полезни навигационни средства. (те -са-ли- сега?). но ритъмът на живота ми ще бъде мигането на голямата светлина. безкрайната спрялост на времето и нещата ще ме притеснява по-малко от всякога.

един ден!