неща

от рожденния си ден насам играя Зелда. мисля, че засега по-добра игра за SP няма да намеря. пичовете са пипнали всичко. това е добре, но всичко останало продължава да отива по случаен закон на майната си.

вчера изтръгнах 512м памет от машината на Дан, който си тръгна, след като чаках тук някой да се сети за Кевин около месец и половина. всичко, естествено, върви по-бързо. майкрософт не са ми по-любими от факта.

злати ми разказва че гони японска стипендия. мисля че е ултра гъзар. учи кино, радо се грижи за визуалния й багаж и останалото е в нея самата. цяла чужда култура си е част от задължителната програма за реална оценка на това откъде тръгваш и къде искаш да отидеш. ако повече хора го осъзнаваха би било по-добре.

най-голямата ми главоблъсканица тези дни обаче си остава женското съзнание, след няколко напрегнати момента вкъщи. това ми носи самокритика (и себеанализ) с камиони и кофи, но нещо дълбоко в мен ми подсказва, че не съм съвсем крив в моментите. проблемът ми е, че имам много малко опит с объркани и несигурни хора и най-честото което се случва е да ги хвана усукани и да ги усуча още повече в същата посока, докато се скъсат. естествено се чува и вижда, и аз не спирам до там. изглежда ми жестоко. сега проблемът ми е да опиша с каква идея точно го правя. може би очаквам съпротивата да отвинти цялото нещо в момента в който го пусна? сигурно ако имах три часа на ден щях да попивам нови идеи за това как да не изнасилвам ум в който логичните връзки са с дебелина и здравина на паяжина (само не и толкова подредени). знам че тук всичко е много напрегнато понякога и трудно се разсъждава но то си е така навсякъде, просто по различен начин. най-неприятния ми факт е че срещам емоционално-захранван отпор на най-вярните си и смислени идеи. особено на тази че понякога е добра да си затворим емоциите в кутия, да я метнем на рамо и сериозно да си спасим задника решим проблема.

пиша горния абзац нещо като половин час, като много често не се сещам за точната дума която искам да употребя, спирам и мисля. не се сещам и на английски. усещам че ми се върти в биокод из главата, но това е всичко. перефразирам по неволя.

стеф ме замерва с мейли средно през 10 минути и не мога да свърша нищо цялостно. всъщност май искам да го наругая и да си взема ден отпуск, навън е градус, но слънчево, бих стоял край някой канал. ще гледам слъчевите зайчета от водата по близките графитени стени докато ми мине. сетне ще се усмихвам сякаш нищо не ми е имало.

депеш.