калчър клаш

Едновременно с хало установяваме, че нещата на които се възхищаваме най-често не се харесват (или остават неразбрани?) от околните. Приемам че сме се променили всички, въпросът е кой точно накъде, та се получава това.

Повтарям нещо което написах преди време: Също така се чувствам или многословен или напълно извън ситуацията като разбиране. И в двата случая резултатът е, че гледната ми точка отива по дяволите, макар и понякога релевантна. Което ми напомня хрумналата ми идея че нещата трябва да имат простично обяснение, иначе ADD-а си казва думата още по средата на увода. Лошото е, че логичните връзки които виждам са части от вериги, които намирам за нужно да обясня от край до край. И така.

Това по-горе са случайни мисли. Най-набилото-ми-се през последната седмица е друго. Отново слушам радио. Впечатленията са два вида - технически и нетехнически.

Споменавам първите за да си ги махна от главата. В София са раздавани лицензи през глава. Това в комбинация с използваната апаратура резултира в невъзможност да слушам радио на същото това Sony което така добре работеше в Лондон (и с много дребни изключения - в Бръм). Човек си казва - Лондон, голям град, много радиа косъществуват, и е факт. Не и в София. Хоризонт окупира нещо като от 88 до 100 MHz, където е абсурд да се чуе нещо, особено ако човек се движи. Останалите станции се гъчкат една в друга и слушането е едно непрестанно превключване между DX и Local на копчето Sensitivity. Тъпо.

Като съдържание нещата не са много по-добре. Например масово около мен се слушат ретро-радиа, а-ла Ретро, Радио Едно или подобни. Какво толкова ги е обзело тези хора, та дори CMR-и като Мая в Бургас пускат неща от преди 10 години и му викат 'програма'. Ами, на фона на това, че за пръв път чух Джейми Калъм от най-големите консерви на острова - BBC London, където само се говори в 99% от ефирното време, прави всичките ни радиа да изглеждат меко казано неадекватни. Депеш Моуд всеки ден от седмицата по няколко пъти. Ами, да, масите не знаят какво точно е Пейола и не ги интересува. Хора като мен знаят и това им изключва радиата. В резултат на което, онзи ден си признах, че в отчаянието си съм запаметил Дойче Веле сред 15-те си избрани радиостанции. Алтернативен на това вариант е да бях запазил цифрите на непознатата станция където слушах толкова издържана в инструментала си чалга, та ходих настръхнал по лозенишките улички (до следващия припев, където нещата си дойдоха на мястото).

Форматните CMR-и в София си остават все така наситени откъм звук. Един час на която и да е честота от тях е максимумът, който мога да поема. Но ме радва, че в София могат да се чуят чуждоезични станции, от които ме интересуват англоговорящите. Както и онази неясна станция по която вечер просто слушам нещо семпло и класическо на пиано, без говор, без напрежение. Заедно с BBC World Service, макар и органичен тв лууп, се издържа.

Като заключение, продължавам да живея извън контекста на мръсния и прашен град (който вчера по пътя за Бриколаж ме отврати за точно половин час: разстояние от около 1км между две от спирките на 88, сгрешената информация за 604 който вместо към Техникума по текстил ходи към Пирогов, баси, метална табелка е!)

Така съм виртуално раздвоен. Съществувам физически в София; работя в-, доставям си душевна храна от- и следя Западна Европа. Мечтая да посетя Япония. Пуснал съм всички около себе си с час, два, напред.