неща и хора които ще ми липсват

Първо, сякаш всичко не е достатъчно, та трябваше с едноиполовинамесечно закъснение да науча че Джон Гонт се е махнал от BBC London. 94.9 ми е любимото радио и единственото което съм слушал всеки ден без да ми писне, и което ми е донесло някои музикални изненади като Джейми Калъм и съботните шоута с музика от източна Европа. Гласът на Джон беше особено остър в лондонски контекст. Просто BBC Ковънтри звучи като пенсиониране :/

Докато слушам Шанк се сещам за влака. Една от ежедневните магии на Юкей е железопътния транспорт (никога навреме, никога без прекъсвания), особено як на разстояния за половин час време. Шанк е жестока музика за път, стига да си пътник, а не шофьор, а вероятно дори и тогава. Извика спомените ми за релсите отвъд южен Кройдън и поляната в Пърли Оукс. Празната, тиха гара там, насаме с компютърната уредба и минаващите през минута влакове - от Саутърн трошки до футуристичния Гетуик Експрес, е може би единствената (съб)ърбан форма на медитация която познавам. Ще ми липсва, колкото и изумено да звучи.

През това време най-лудият ми приятел (евър) заминава за Доминиканската Република, фрустриран от България. Номер едно, както казва Хало. Знам че ще се оправи, но тази му припряност винаги го е навирала в грижи. Но той е луд, някой бог го пази. Аз съм скучен до него. Допълваме се много точно. Ще бъдем далеч, е писано.

Периоди.