де

стефан има навика да пуска гробно-депресарска музика в студиото, която само аз мога да надмина, не че той няма заглавия, просто не отива толкова далеч. обаче на мен всичката музика в студиото ми е писнала. онзи ден отворих цялото crop_2005/ в уинамп вкъщи, което направи нещо като 5 дни и го пуснах на рандъм. резултатът - два дни не чух слабо парче.

но в студиото ми е писнало да слушам, въпреки хубавата уредба и всичко. затова напоследък моткам из чантата си жълто пликче от selfridges, в което ми стоят слушалките и мд-то. обичам да стоя със 'затапени' уши и нищо да не чувам. така мога да фокусирам над това което ми се прави, било то нещо което имам да правя или просто да айдълствам на воля.

2.5 часа средно на ден хабяли застрахователите в моткане по интернет. 2 часа в айти фирмите. 2 секунди attention-span, всичко е просто огромен информационен шум. не помня нищо от вчера назад. нормално.

Снощи писах нещо, което се надявам да влезе в книжката на една леля от Гардиън. Писах за българите чакащи вогоните от Хоум Офис да се наканят по молбите им. Два пъти се обърках каква е темата, един път за необходимото количество думи. Почнах с 200, стигнах до 470 и трябваше да върна назад до финалното 340 което стана много стегнато и съм почти доволен. Нищо ново, затова не го написвам, с изключение на това което ми хрумна, с което открих - ако бях писател, щях да напиша книга за тях, с фиктивно съдържание - корупция и бизнес интереси зад цялото туткане на легални хора, за да може да се наливат нелегални имигранти от (не)развиващите се страни, които бачкат нелегално за без пари и съотв. големи компании пестят огромно количество кинти от данъци, част от които плащат в подкупи. Въобще - доста реален сценарий, но отчасти съвсем истински, макар преувеличено.

Стоим отдалеч двамата с Хало, гледаме липсата на кабинет и как сме с пълна пара на път да се метнем в едногодишната пропаст отлагане за ЕС. Не споменавам наводненията. Безпомощни. Ултра неприятно усещане.

Майките ни си изключват компютрите за да не ги утрепе някоя светкавица, докато пиша.

А той кара сноуборд в Алпите през лято, докато му се потроши гърба здравата. Всъщност ето есенцията на този пост:

как аз изкарах последните две седмици:
- Ходихме до лондон, рожден ден на Венци/Христо/Ицо/Цецо, за който е нужно да напиша, разходка по Брик Лейн. Върнахме се и писах уебсайти до припадък. Още пиша.

щефан:
- Ходих на гости на Райън, знаеш го, на лейбъла. Мотах се там, гледах прогнозата за времето, осъзнах че е пълен боклук, взех си паспорта и се изнесох към Франция. (обади се от Ница онзи ден). Помотах се там и отидохме на сноубординг в Алпите. През лятото.

всяка жаба...
ъъ, неуместна поговорка.