on & on

Най-здравата ми визита в Лондон. Евър.

Мариета - в Elephant&Castle, събрала и дестилирала визуалното изкуство като начин на живот, намираме с гръб към голямата улица, между един заплашителен екран, интровертен лаптоп и зоркото око на фотоапарата си, ако въобще го остави, сред разхвърляното си из цялата стая портфолио. Тя е като кладенец. Бездънна, като даденост. Шест реда суперлативи.

На Цецо продължавам да викам Христо. Него и Меги сварваме по средата на уикенд сесия работа. Меги зад два десктопа, надвиснала над симпатичното си Vaio. Христо, а.к.а Венци, пуска да слушаме японски минимализми (красиви), а и за да се разсее от борбата си с успалия си/се десктоп. На земята, стар проект за пантеон във.. Враца? Северен Лондон, високи таван и прозорци, стаи на воля. От скоро са тук, май. "Те са общо шест, не четири.." - оставяме Меги да работи.

На автобуса се возят метъли. Момче от якето на което висят разнообразни железа, между които отварачка. Съвършен детайл. До него момичето се сресва на път, като от другата му страна инак стандартната прическа прекъсва двусантиметрова бразда обръснато. "Ако дъщеря ти изскочи с такава прическа един ден, ще я разбереш ли?" - плъзвам въпроса по задната седалка на 214 и го превръщаме в усмихнат спор.

В задния двор на Патрик ясно се вижда че сградата(-фабрика?) отпред свети. От другата страна е тъмно сякаш е събота в девет часа (е!). Не разбрах там ли точно е сниман dirty pretty things, но суетшоп със сигурност има, стига да знаеш тайния звън? стига да ти съвпадне лицето на (ако има) камера над вратата? Пред мен китайка на колело взе завоя сякаш живее там от малка, звънна, влезе и след нея побягнаха и двете. Спрете, викам, ебаси; около нас се размотават дузина черни, които мълчат. Осезаемо нарочно мълчание и бездействие, от типа - тук когато те няма е бизнес зона. Те звънят, аз дебна от около 20-на метра с идея за опасност от ляво дясно център и зад. Евреинът и един отвратително лицемерен италианец са горе в пиано-бара и се натискат за нещо, не знам какво, освен че някой там бъркал в пианото и така свирел.

Никой не отваря, което ни отвежда обратно при Христо, на който обясняваме, че изглежда и говори като Венци, ясно съзнавайки че той е Цецо, от Русе, и въпросът 'Кой е тоя Венци?' е единственото му участие по темата. Италианците/евреи се прибират и решават че искат фотосесия, с която Цецо се заема след като си довърши тънкия джойнт. Гледаме сюрреалистични кадри около минута, обградили мариета, която очевидно не издържа на всички. Аз съм на края на щита си и аз. Всички сме, малко след което заминаваме обратно.

В неделя сме през ситито до Брик Лейн, където е топло но вълшебно. Там трябва да оставим Мариета, след което всичко по-късно беше скучно. Гаджета търсещи квартира, майки с деца. Някак загубено време, в името на това да не горим мостове ей така като две и две.

Форест Хил остава за следващия път, заедно с Барнс. Лондон е едно странно усещане, в параноичното метро, между боклуците по Далстън, в ниското на клаустрофобичното сити, на прозореца на 49, през прозорчетата на ел-пасо? пред смолфиш, пред бибиси в празното уайт сити, по смълчаните улички на ладброук гроув. На табелата на съседния бар пише "осама fuck ya mama"; .. ден след терора в метрото всички са навън в центъра и продължават сякаш не е било. обратно първи в чарта ми, до един! [...] масата (и градът на длан), хвърчилата на хълма в парка край парламент хил, аниматори, сценографи, текстилни дизайнери.. кошер. бръмчи.

Хало ме глези през цялото време.