redbricks

На моменти, Манчестър лесно може да мине за лайт версия на Токио, особено някъде към Касълфийлд, където градските трамваи се озовават на висока платформа, по същество завой, строен над няколко (стари?) тухлени моста, от тези, от които напоследък все има около мен. Имаше нещо много вълшебно в това да се излегна в тревата там, малко по-ниско от крепостната стена, точно пред един от речните канали на града, докато покрай мен минават транспортните белези на нещо днешно, със стегнат ърбън-шум, не оставил и следа от клатушкане или подрънкване, а строг, суперсъсредоточен.. докато ние се размазваме в тревата.

шокът да се озовеш в редбрикс (хълме) десет минути след пристигане обаче е някак.. голям. мисля че няма да има нужда да се убеждавам нито веднъж повече. аз не ставам за скуотър. от всичко скуот ми се качва дотук и, макар и в някои случаи да вложа време и усилия в облагородяване на мястото, ми се иска да бягам моментално нанякъде, където знам че е 'цивилизовано'. иронично, предвид че на тези места има някои доста ценни хора. но има и обичайните пънкове, които не ме влекат. запознах се с българин, който е тук от девет години и почти всичко в него е английско, азис не опъва нито една негова струна, но мисля че продължава да се натяга на местните, сякаш още има нужда да го приемат в обществото си. гадно.

историята на манчестър сочи едно планирано (от ИРА) изравняване на центъра през 1996-та, което е довело до днешния му на моменти хипер-изглед. извън четирите си края обаче, центърът моментално отстъпва на нещо като гета, от които бях посъветван да стоя далеч. така че скромния ми поглед се ограничи с трите споменати до тук места. може би ако не бяхме се помотали из афлекс палас, нямаше да усетя силната арт основа на града (освен че най-дебелата книга на нийл където спахме бяха пиеси на Шоу, а той самият е актьор (издържа се от общината и обитава общежитие, но живее при жена си, на другия край на общежитието, която също се издържа от общината, един вид - по-долна класа от това - по подлезите и под мостовете))

и така, манчестър не предлага нищо особено след обяд, когато всичко затваря и до вечерта просто е .. скучно? харесах го моментално, но не можах да си пасна с мястото. може би някой друг път, при други условия, по друго време, дори с други хора при които да сме.....

афекс. слушахме афекс всеки път когато зависеше от нас!