* да върви

пропускам мира с "никой още да не се връща, ще съжалява" (уморява ме) и изядената дискета на кирчев (уморява ме още повече).

така приеманата за даденост българска услужливост и доверие ще си тръгнат така плавно, та ще е неусетно. по-късно някой ще се обърне назад да я търси, вместо да гледа как да не я изпратим по живо днес. всъщност ако мен питат, ще я изпратят тези, за които приемаме че е загуба на време да говорим, и от които е добре да не се интересуваме. равни части вярно и грешно. обаче няма полза да изгубим нещо, което е национална ценност. не говоря за народната музика, нея бих я прежалил почти на драго сърце.