god has a sick sense of humor

Слушам Депеш и ми е супер носталгично и се чувствам особено по бургаски. Днес се разходих из някакви магазини тук в Бръм и не видях нищо, което да ми е интересно. Имам чувството че всичко консуматорско се е изпарило от мен. Понякога ми се иска това да не беше толкова крайно.

Болезнено обаче искам Nanoloop2 и това е от малкото неща, които в момента ме интересуват. Желая нещо такова -- шанс да се оттегля за известно време, да си поближа раните, да си почина, да се скрия някъде с гръб към всичко, с близките си наоколо на стендбай да угаждат на всяка моя прищявка да сме заедно, с играчките си и всичкото свободно време на света. За предпочитане някъде край морето. Онова море което всеки път оставям и всеки път ми липсва.

Не оставам тук това лято в очакване. В никакъв случай!