(вълшебният чадър на яко)

пиша на фона на харолд бъд. бъд е най-продавания диск в дотшоп през февруари. втората версия управлява отвсякъде и е повод да се усмихна. ще се усмихна когато я продадем за пръв път. през това време ежедневните глупости оформят деня ми, примерно местните присъдили два месеца на шофьор блъснал хлапе на улицата (то не е между живите вече). или пак местните ги хванали как тормозят хора докато ги изхвърлят от родния си край. "моя прадядо е претрепал твоя прадядо и му е завзел земите за двеста години" ми е любимото, макар че "удряй ако наоколо няма камери" също е силно.

днес времето заслужава да му отделя ред. за един час валя сняг три пъти. докато вали сняг всичко се скрива и видимостта е нещо като десет метра. три пъти снегът спира внезапно и всичко се вижда сякаш сме май, а не март. ами, влюбен съм в местното време. лондонското е още по-силно, само че лондон не ми е приятен за живеене, макар да имам усещането че един ден ще се върна настървено, този път на север от реката.

най-хубавата новина е че отново мога да започна да приемам че съм добър и ценен в това което правя - нещо което ми бе отнето за почти година, най-вече защото приемах всичко местно съвсем откровено и насериозно. нещо като с бръмския хумор, само че в (доста) по-голям мащаб. сега обаче съм съвсем наясно с нежеланието си да оставам при тези условия. ще избърша още един сайт и после ми се иска да обявя решението си.

всъщност все още не съм решил напълно, но за това писах преди време. напълно единствено съм решил, че при тези условия тук няма да стоя. в смисъл, юкей е една добре осъзната лудница, но всеки си прави пас защото това е страната им. нещо повече, вътрешните проблеми на юкей се държат наистина вътре и не се мотаят по никой чужд вестник или телевизия. през това време, британците напират всичко покрай изкуството и културата си здраво навън. така хората ги възприемат като една от най-перфектните нации на света.

все пак има много неща заради които тук си заслужава, но само едно основно, което на нас липсва. съзнанието и нагласата към а/ здраво, яко бачкане, б/ събиране и съвместно реализиране на проекти, включващо обмен и развитие на идеи, и реализиране на последните. и най-вече, нам липсва идеята, че да направиш всичко по-горе за пари не е грешно, още по-малко пък има причина някой да те уличи в комерсиализъм, оплюе зад гърба ти, или презре за това. когато видя у дома си (много) повече подобни хора и такива които знаят да търсят и искат, и аргументирано да правят последното, ще спра да мисля за европа.

европа, не чужбина. Яко е в испания. в испания през пролетта е вълшебно. всъщност в испания през март е толкова вълшебно, че ти се иска да спреш времето и да кажеш: пичове, аз оставам тук, вие бягайте напред. ще се видим на връщане. яко е с мен всеки път когато вали.

нищо, нищо. нинджай 11!