2k

денят ми започва (не)особено забавно.

спим на голямо надуваемо легло, което си има предимствата и недостатъците, но снощи в суматохата тапата се е измъкнала.... осъмвам с въпроса "защо сме на земята" и всичко следващо.

спи ми се ужасно, забравих си портфейла, чета за някаква 2-3-2-годишна схема за достъп на бг до европейските трудови пазари, доброволно отказах радиото тази сутрин, гладен съм, а за капак главата ми е пълна с разхвърляни екзистенциални мисли, което само произлиза от липсата на други.

поработих малко през 4-те почивни дни, най-важното направих, по-не-важното жертвах в името на почивката, снимах калинки, търсих аркейдиън от центъра, мотах се на места в които не съм бил и така..

и се озовах в спаркхил, което, директно казано, съвсем не исках да правя. спаркхил напомня село, извън времето и пространството на всичко останало. имам същите подозрения за цял спаркбрук и спрингфилд (където очаквам да е афро-зона), местата на които по принцип не искам да се озовавам без наистина сериозна причина. спаркхил е близко-източна зона. сарита във всеки втори магазин, оригинални бижута във всеки пети. видеотеки с индийски филми. индийци, индийки и индийчета, *станци, *станки и *станчета по пътя, както и всичките им съседи. захабени сгради, леко разкопани улици, точно някакъв вклинен в бръм квартал, който блести със собствената си култура, само че не (ми) е привлекателен.

след всичко това гледам цифрови снимки на проектобаня - фаянс, теракота, стъкло, дизайн, алабала. от което ми остава единствено последното. за тези ми дни norwegian wood пасва идеално. там пише 'a riddle wrapped in an enigma'.

такова, някакво.