4/01/2005

****

4-те цифри от банковия ми пин заеха централно място в последните ми два-три дни. трансферът ми закъсня с ден, заради което трябваше да преместя автоматичното си плащане на наема, за да не ме глобят от банката (без да го платят на всичко отгоре), което се оказа че ще отнеме три дни и дефакто нямаше да анулира нищо спешно. цялото нещо поради липсата на още куп кинти с които да ми платят спешно за да не отиде всичко по дяволите.. два празни дни в които всички пари в движение са напуснали банковите си сметки, но не са стигнали получателите си.. всичко това в последните дни на финансовата година. лудница. разговори по телефона с банката, които ми анулираха плащането, след което се оказа че сметката ми е в пълно здраве тази сутрин, плащането я е напуснало, а ще бъде спряно по-късно през деня, с което хаосът продължава. пак разговори по телефона, опит да ми подкарат автоматиката отново, неуспешен, след което разговори с имотните, за да проверя банковите детайли, след което в банката лелята ми вкарва въпроса - ами, то ще ти струва, пък ако ги вземеш в кеш и си ги пренесеш до клона на другата банка ще ти е безплатно, ама с такъв тих тон сякаш нея я е страх повече от мен. решавам да играя смел, 15 минути след което имам разписка и трябва да я пусна на лелята с която си говорих. (по мое желание). тя, милата, няма имейл, а аз нямам факс. просто и пратих копие на общия мейл, обаче обърках месеца. поправих го и пратих второ. * си джаса, да живее пин кода, с който минавах проверки онлайн и по телефона. и на дан, милия, колко грижа му създадох...

нищо.. нищо.