паника

ще се побъркам. тече поредната ми х/о криза и никак не се чувствам добре. това параноично настроение, което не може да намери отдушник никъде извън тесния ми кръг винаги прелива и ми опъва обвивката като усещането е сякаш ще експлодирам неизвестно кога, неизвестно къде, неизвестно как бих изглеждал сетне.. за пръв път обаче е толкова лошо/силно или просто скоро не му бях обръщал такова внимание. обяснявам си го само с неочакваната изненада от шведите, част от която използвах за да придобия някои чаркове, които отдавна ми бяха нужни в ежедневната работа. записвачка, памет за аемх и опит за безжична връзка между машините, защото ми писна да се гърбя на възглавницата над лаптопа сложен на кутията си..

дали не е парадоксално. стефан иска да ме наеме на работа от нещо като три месеца насам, а аз като бит гъз си мълча и трая, защото знам че юкей ситуацията ми е по-слаба от сламка, по-тънка от косъм, по-неясна от нощна мъгла.. няма какво да му отговоря, което да е вариант за него, без да го поставя пред трудност. или може би вече има. всичко, повтарям, всичко, е въпрос на доверие и шахматни рокади. тези неща нямаше да са така, ако андерс осъзнаваше че под крилото му не бих бил разход. но той е швед. те са твърди като съветския съюз, но ми се струват малко мудни.. за капак на това, тези двама човека стоят на върха на два тотално отделни свята, в непрестанни отношения, като контактът между тях никога не трябва да минава през- или да касае мен.

екстра ситуация. безусловно, ричард джеймс е гений! с тази музика, май, съм изкарал доста трудни времена, основно 1998-ма, по-късно 2001-2 и сега, когато случайно цъкнах на траковете в плейъра се оказаха с вълшебен успокояващ ефект. не без странични ефекти - много зверски ме натъжават обаче. може да е вторичен продукт на страха, с който започнах.

вечното стягане и привеждане на багажа в колкото се може по-компактна форма...
вечната надпревара с времето.........
честит ни ию. пах.