облаци
уебсайти никнат изпод пръстите ми като гъби. за съжаление обаче най-често не стават за ядене без сериозно количество предварителна обработка. ролята ми да градя скелетата на сайтите които правим не винаги ми допада докрай. особено когато не един, а двама дизайнера налазят цялото нещо и започнат да тъпчат подредените от мен неща с всякакви хакове и недоразбрани неща...
така се чувствам само понякога, обикновено когато времето се скофти, не съм си починал/доспал, или когато е средата на месеца а аз се тормозя какво ще става към края. за кратък период от време и за съвсем малко няколко случая, подобни състояния лекувах със случаен шопинг. идеята ми се струва отвратителна, но ако се опитам да изброя причините за това на глас, сигурно ще ми стане още по-зле.
буена виста соушъл клъб е Филмът. "ние, кубинците сме свикнали да нямаме много. ако бяхме материалисти, досега да сме изчезнали" е фразата. много деликатен филм, за много деликатен момент и стадий от живота.. повечето ми приятели все още не са го гледали. подобно на тях и аз държах диска в гащите му няколко месеца преди да го видя. всъщност го имах още преди година и половина, след което го.. изпуснах.
слушайки 'out in the sticks' ми се иска албумът да е две части по 37 минути, със специален 4х15' винил вариант, който ще си направя труда да имам. фрийдман, либцайт и силвиан триста процента могат да откарат двучасов непрекъснат джам, особено ако зад техните столчета стоят шанк. имайки предвид музиката си ги представям как посягат към минералните си води или стават до тоалетната, или да се разходят сред публиката един по един. някакви ултраестествени. на тия хора им тече музика във вените.
най-честата мисъл през главата ми е - колко време трябва да имаш за да направиш това. сигурен съм че след като свърша с предъвкването на точно тази идея, откъде идва, какво означава, какви са последствията и как да я преодолея, ще е триумфален момент, нещо върховно в последните ми няколко месеца и вдигната мъгла за още няколко напред. дотогава обаче оставам замислен на автопилот под облаците..
така се чувствам само понякога, обикновено когато времето се скофти, не съм си починал/доспал, или когато е средата на месеца а аз се тормозя какво ще става към края. за кратък период от време и за съвсем малко няколко случая, подобни състояния лекувах със случаен шопинг. идеята ми се струва отвратителна, но ако се опитам да изброя причините за това на глас, сигурно ще ми стане още по-зле.
буена виста соушъл клъб е Филмът. "ние, кубинците сме свикнали да нямаме много. ако бяхме материалисти, досега да сме изчезнали" е фразата. много деликатен филм, за много деликатен момент и стадий от живота.. повечето ми приятели все още не са го гледали. подобно на тях и аз държах диска в гащите му няколко месеца преди да го видя. всъщност го имах още преди година и половина, след което го.. изпуснах.
слушайки 'out in the sticks' ми се иска албумът да е две части по 37 минути, със специален 4х15' винил вариант, който ще си направя труда да имам. фрийдман, либцайт и силвиан триста процента могат да откарат двучасов непрекъснат джам, особено ако зад техните столчета стоят шанк. имайки предвид музиката си ги представям как посягат към минералните си води или стават до тоалетната, или да се разходят сред публиката един по един. някакви ултраестествени. на тия хора им тече музика във вените.
най-честата мисъл през главата ми е - колко време трябва да имаш за да направиш това. сигурен съм че след като свърша с предъвкването на точно тази идея, откъде идва, какво означава, какви са последствията и как да я преодолея, ще е триумфален момент, нещо върховно в последните ми няколко месеца и вдигната мъгла за още няколко напред. дотогава обаче оставам замислен на автопилот под облаците..
posted by uv at 10:59 AM
<< Home