три мейла

днес е напрегнат ден.

снощи умората ме е превзела безапелационно, като смътно помня моментите в които хало се погрижи за мен, така че да не спя с дрехите. днес сутринта изхвърчам от леглото с подути очи, не виждам ясно че е седем и половина, вместо осем и половина, влизам в банята и потеглям деня си на обичайната скорост. със сутрешните мейли ме чака и часовата разлика, така че успявам да оправя руините в кухнята и да напиша няколко мейла.

единият е до журналистка в гардиън, на която писах преди време, пита ме дали мога да й намеря хора за интервю по темата forced labour, иронично, след като снощи изгледахме отново dirty pretty things (където шенай прави свирки на дебелия си мургав шеф, за да не я изпорти на имиграционните). предадох посланието й нататък, стига да не съм се забавил твърде много време... аз лично не мога да й помогна инак.
вторият мейл яху наряза на парченца, за което ми се ще програмистите им да гният вечно. мейлът е до външно министерство с конкретни въпроси кога ще ни разгледат проблемите и дали може въобще да ги търсим по проблемите си. от това по-концентрирано - незнам.

третият мейл който се наложи да напиша не дойде преди мен на работа. вътре, зад зъби, изцеждам малко от разочарованието си към шведите за които написах великолепен магазин. те са толкова наясно с това как се търкаля онлайн бизнес, колкото наясно са хората за които с тях си говорим, че не умеят да търкалят музикален лейбъл. много сериозно се опитвам да не разбирам от всичко, но в нещата с които се занимавам се налага да знам от а до я, за да работя ефективно. от друга страна съм слаб на шах. уи нийд ту толк ми се отговаря. ами, уив бийн толкин фор ъ йиър енд а халф олфъкинреди. това е един от нетолковамногото случаи в които да съм пълен егоист ми се струва абсолютно оправдано, а по-важното е, че всеки път когато съм отстъпил за да не ми бъде лепнат някакъв подобен на егоист или всезнайко етикет, нещата са отишли на кон и в реката.

триформ, иронично, се превръщат в мой приоритет, както удавникът не би се двоумил за по-здравата от две сламки. ако това да мина по единия мост означава да изгоря другия, в момента мисля, че макар и неохотно, съм по-скоро съгласен. мразя обаче когато хората освен да разчитат на мен, си мислят, че ме притежават ексклузивно.
никой не ме притежава ексклузивно. аз самият не се. не може ли просто да си получа паспорта и да следвам каквото пише в него, ебах го и в 21-вия век.