три

Опитвам се да разбера по каква закономерност оперира цялото ми същество. Един вид, какво ме кара, когато се прибера с главоболие от 9 часа пред екрана в опит да съвместя програмиране, слушане на музика, случайни съпорт задачи и добро отношение към всички, имайки належаща работа по не един, а два уебсайта, за които ми се плаща, в десет вечерта аз да седна и да отделя час и половина в мастеринг на едно от любимите си заглавия - Ласи от 98-ма ('кобн-тич-ей'). Това не е толкова лесно.

През последните две седмици нямам една изпита чаша чай или кафе в студиото. Това ми нарани продуктивността брутално. Кафе-машината има сериозни грижи и идеята да я ползвам не ме привлича особено . От чая пък се отблъснах след регулярни дози хардкор 'пи-джи' и най-вече, когато един ден помирисах водата. имам чувството че я 'филтрират' някъде през близката фабрика за метали. Може би не я оставих да се изтече или него ден имаше нещо.

В резултат на което ми отне седмица и половина, както и десет точки да се върна обратно към напитките в работно време, но пък какво завръщане! Ориндж пекое, насипен, през цедка, с натурален мед какъвто няма в супера. Мирисът от чашата ми е дълбоко познат. Така миришеше чаят докато стигах горе-долу една глава над ръба на кухненската ни маса в Бургас!

Понякога колегите ми наоколо ме вбесяват. Всичката музика и разговори и телефони, докато се опитвам да слушам нещо - на слушалки!!

Нищо. Исках да отбележа нещо за Бръм, а именно, че тук един ден намерих това, което отдавна търсех. Един момент, в който с Джонатан/Пинку, стояхме над по чаша кафе в Булринг, обсъждахме музикалната индустрия, шведската култура и доколко хиляда и двеста евро е адекватна заплата за живот в околията на Гьотеборг, докато телефонът му звънна и на другия край беше.. Андреас Сааг. Писах текст на Станчо от щастие.

Мисълта ми е, че аз винаги ще намирам за обикновено и ежедневно докато стоя пред някой щанд и се чудя зелената или оранжева кутийка с чай да си взема, да звънна някъде на другия край на света на някой от малкото си приятели и да попитам иначе абсурдния въпрос, че и да поспоря за отговора. Мисля че това е едно от нещата без които не мога да живея и ако се лиша от които ще се сдухам грозно. В моя живот и идеален свят между държавите няма граници, а хората не са натиснати заварено в нито едно място.

и

Събирам най-огромната музикална компилация в живота си. Ще излезе някъде между шест и десет часа. Имам тренинг до 90 минути, както и с подбор на цели албуми и понякога компилиране на плейлист до 2ч 40'. Но мисля че е време за нещо, което отдавна трябваше да направя.

На Кевин стои много сериозен сайт за бизнес училище, който е време да довърша. Албумът на Ласи стана доста добре, мисля.