пинку

тези дни, покрай всичко останало, се случи нещо много странно. оказа се, че джонатан бакелие, който знам от около 8 години вече, и когото винаги ще наричам пинку ваати, живее в бръм. в мейла му пишеше с ей-такива букви 'are you kidding me'. надявам се да го видя в the cross по някое време, всъщност, във вторник.

мисля, че след тежки дебати, почти взехме решение да задържим топката с швеция, но хич не е късно да ми избие баланса и пак да преразгледаме. преди това, сме се зарекли да разгледаме обстойно саундслайк партито на матю хърбърт. не обичам южен лондон, но май никой не ме пита?

работя по огромен сайт, половината бюджет на който изгърмя моментално и което внесе лека депресия тази седмица. оообаче такива са работите.

яякко ме зарибява за испания. истината е, че ако имах място там, нямаше да се колебая въобще. маняна маняна обаче ако барселона се обръща на град тполм, съм ти таковал и острова.

това е съвременния ми лукс и една от мечтите на моя живот - въпросът 'къде да идем' да е като част от ежедневния чат, сякаш си избираме между праскови, нектарини, ябълки или нещо пето.

искам да го завърша този сайт. биг тайм.