bag of crap

днес започнах напрегнато. защото е денят в който трябва да обясня на стеф, един от само двамата непоколебали се да ми гласуват доверие хора в юкей, че трябва да го напусна. чувствам се и малко гузен, че на него ще оставя по-малко опции отколкото на шведите. обаче тях бива да ги одера малко след всичката експлоатация, а триформ не бива.

но това което се случва тук в този понеделник е крайно. първо миналата седмица (както винаги се случва през лятото и когато хората са в отпуск) 3форминг сървъра си навехнал диска и сега всичко що е сайт куца. клиентите се грижат да държат телефона нагорещен, а аз трябва спешно да мина и да коригирам някои неща.

което ме довежда до настоящия ми проект, юнивърсити ъв сентръл инглънд. след като четири пъти се опитвам да прехвърля куцо-прехвърлената предния път база-данни от моята машина на сървъра и по една или друга причина все не става, последния път взе че се получи. през това време изтрих една ценна заявка/таблица и се наложи да я реконструирам което стана по интуиция. но когато след последния трансфер установих, че (отгоре на потрошените сайтове и естествено се оказва че пак нямало бекъп) всички таблици и заявки освен тези които съм прехвърлил липсват.

мисля че ми дойде много. искам да избягам от това място и никога да не докосна говната на майкрософт които понякога в пристъп на справедливост намирам за добри. рестартирах гръмко наречения ентърпрайс мениджър. показа ми всичко обратно по местата си, сякаш не е било 'изтрито' преди само три секунди.

след което се обажда стеф и казва 'кво става?'...

ще запомня този ден. когато хората станат възрастни и скучни, и пълни с грижи, и им се разклати здравето, такива дни са инфарктни. злокобно.

ps: джо слуша смотана музика. това е единственото определение което успях да намеря за нея, освен неприемливото 'чекиджийска'.