bag of trix
откъде да започна. 16-ти август, някой от търтеите в х/о, където имат резултат от 10% удължения и 0 превключвания за постигане, взима пакета ми с документи, хвърля око на първата страница, хвърля око в паспорта ми, свързва логичните факти > студент > кандидат > self-employed, отваря темплейт за отказ, попълва ми името, принти, подписва се, затваря ми случая.
защо мисля така: никой на този свят не пише такива документи - без причини, без дати, без нищо. тринадесет месеца просто така, сетне просто така стига толкова. окей, маймуни, няма да ви питам защо. ще питам себе си защо да се занимавам с вас. това след като хвърлих око в доклада с резултатите, публикувани седмица след моя отказ. 0 превключени, 10% нови дадени, 10% удължени, всички останали - отказани.
ден+3, хало звъни в х/о и моли да й бъдат върнати документите. запитана да потвърди адреса си, дава последния от който е пращала документи. не е той, се оказва, а стария, на който ни няма от декември м.г. прашна папка от февруари насам, пет пари никой не отделя да прочете детето какво е написало до вогоните. ярост не виждам често у нея но бе на границата. четири изгубени часа в обяснения защо да не се занимаваме.
между ден и ден+3 решихме да си спестим нервите с имиграционните. вярно, с нищо друго не се занимаваш в юкей, но няма да стоим незаконно и няма да се сбъркваме от притеснения, няма да си хабим парите по адвокати и пак да живеем в неизвестност. прибираме се. на първата възможност пак ще преосмислим и вероятно пак ще се изнесем.
връщам се в страната в която не очаквам да *живея*, а която ще обитавам тялом, при някои хора с които съм емоционално обвързан. но се връщам с пропаст между мен и много от познатите ми, в разбиранията. знам че шансът да работи е много малък и нямам очаквания. никакви.
сега имам ясна идея какво искам да направя, как, кога и къде. и съм нахъсан. знам, ще си блъскам главата в много стени, но не виждам как това ще ме спре. аз съм водата и заглаждам камъните. но голямо пресушаване ще бива да падне, за да отстъпя от мястото си, в момента. много багаж се насъбра в движение. всичко необходимо нося със себе си.
повечето предмети ще оставя.
защо мисля така: никой на този свят не пише такива документи - без причини, без дати, без нищо. тринадесет месеца просто така, сетне просто така стига толкова. окей, маймуни, няма да ви питам защо. ще питам себе си защо да се занимавам с вас. това след като хвърлих око в доклада с резултатите, публикувани седмица след моя отказ. 0 превключени, 10% нови дадени, 10% удължени, всички останали - отказани.
ден+3, хало звъни в х/о и моли да й бъдат върнати документите. запитана да потвърди адреса си, дава последния от който е пращала документи. не е той, се оказва, а стария, на който ни няма от декември м.г. прашна папка от февруари насам, пет пари никой не отделя да прочете детето какво е написало до вогоните. ярост не виждам често у нея но бе на границата. четири изгубени часа в обяснения защо да не се занимаваме.
между ден и ден+3 решихме да си спестим нервите с имиграционните. вярно, с нищо друго не се занимаваш в юкей, но няма да стоим незаконно и няма да се сбъркваме от притеснения, няма да си хабим парите по адвокати и пак да живеем в неизвестност. прибираме се. на първата възможност пак ще преосмислим и вероятно пак ще се изнесем.
връщам се в страната в която не очаквам да *живея*, а която ще обитавам тялом, при някои хора с които съм емоционално обвързан. но се връщам с пропаст между мен и много от познатите ми, в разбиранията. знам че шансът да работи е много малък и нямам очаквания. никакви.
сега имам ясна идея какво искам да направя, как, кога и къде. и съм нахъсан. знам, ще си блъскам главата в много стени, но не виждам как това ще ме спре. аз съм водата и заглаждам камъните. но голямо пресушаване ще бива да падне, за да отстъпя от мястото си, в момента. много багаж се насъбра в движение. всичко необходимо нося със себе си.
повечето предмети ще оставя.
posted by uv at 10:23 AM
<< Home