9/16/2005

brisk

Времето е такова. Любимото ми време. Вървим с Мара Карлайл, тя тихо пее, аз мълча. Някак ми е.. прощално. Знам че ме чака по-труден момент в Бг отколкото всичко което съм видял в Юкей и се опитвам да се настроя.

През това време клиентите на 3форм, основно ЮСиИ хвърлят върху вентилатора. Клер е първия човек който съм надценил като клиент. Чувството е шокиращо. За пръв път сътворявам нещо което клиентът не успява да разбере и с което не успява да се справи. Всеобщото мнение е, че тя е плиткоумна, макар на мен да ми се струваше.. само изрусена.

Райна ме съсипва с изгнилото си самочувствие. Тя е първия човек, за който смятам, че е нужно да бъде изрязан от креативното общество защото е заразна и влияе лошо. Не че моето мнение има значение, но така се чувствам. Обръщам и в пъти повече внимание отколкото бива.

Това е защото съм гипс от бачкане и освен ръцете вече ме боли ума.
Не знам за новия на Бордс. Не знам..

Направи ми кафе,
кажи ми една добра дума.