9/12/2005

mon

чувствам се ужасно. (мрън, мяу). сякаш изневерих на себе си през уикенда. исках да свърша 80 неща, а свърших.. 2? или 8, не помня. чувствам се сякаш ник не си харесва сайта и също сякаш това има около 10 пъти повече значение отколкото има, а то не че няма, но така или иначе ако искам да понесе леко новината че го напускам и отивам през 5 земи в 6-та (на далечния ръб) има донякъде но аз го преувеличавам. просто ник ми е приятел, нищо че му взимам пари, така се прави.

знам че това е така защото нещата се нареждат за хубаво или поне така се опитвам да си мисля. поне така се опитвам да си мисля. така си мисля.

тук е все същото, 7 човека в офис за 4, джо пак пее дразнещо. той не пее, той си мърмори напевно под носа, като чант някакво такова, гадно. дан се плиска в проджект мениджмънт и стефан иска невъзможните неща от програмистите. най-вече, не чувам какво слушам заради тежката музика която се лее от двете колони зад бюрата на карл и стеф. надявам се да спре скоро.

или може би всичко има нещо общо с едно голямо изнервяне преди път.
страх.


пп. НЕ НЕ НЕ! алергичен съм към музиката в студиото :(