не знам не знам

Обратно в България сме. Виждам хубави неща навсякъде но това е защото искам да ги виждам. Обаче съм смаян. Хората са черногледи по неясни необясними за мен дълбоко-комплексни причини.

Бургас е като пътешествие с еднопосочен билет назад във времето. Най-добре изглеждащият от трите града, които видяхме за два дни, обитават хора които обобщават всичко с 'не знам, не знам'; носят или дънки, или спортни долнища, пият най-силното кафе на света и тънат в собствената си апатия. В дискусия за това откъде да започнем да променяме нещата прибягват до 'не знам не знам' в рамките на пет до седем минути. Родителите ни отдават значение по равно с Биг Брадър и, престрашили се да свършат нещо 'на частно', се притесняват да си поискат парите сякаш никога повече няма да ги потърсят за работа. Нефтохимическият завод продължава да души града. Собствениците му спонсорират фалшиви изследвания на екологичната обстановка и на книжа Бургас е по-чист от Пампорово. Пристанището изглежда като омагьосано вечер. На централния бургаски плаж стоят жълти табели с червени надписи 'Къпането забранено. Неохраняема зона' (?). Прахът е навсякъде и се сипе основно от строежи. Бургазлии нямат тих момент, освен през нощта, когато спят на шума на преминаващите таксита. Живеят в най-сивите сгради на планетата. Цветните струват 900 евро квадратния метър. Между блоковете търчат шумни деца и пеят 'Гасолина'.

Не знам, не знам.

В София всички, без изключение, ходят на фитнес. Улиците са разбити и кални. Кооперациите - стари. Въздухът - мръсен. Хората - намусени. Някои от тях са без сиво, например онзи начумерен, разплут в старата си кола, под звуците на Тигре-Тигре мъж, точно на ъгъла на Славейков; Слави разпитва българин-аниматор в Дисни обяснява че тук е мръсно и на митницата са го бавили три дни. Законният срок на Български Митници е три дни. Брат ми изтърпя толкова, аз заделям също толкова за багажа си. София, надявам се, е по-добре от Бургас.

В България да си на свободна професия е 'данъчно самоубийство'. Финалната сметка е нещо като един лев на всеки два - за държавата. Много. Поздрави.

Идвам си с много желание и съм се зарекъл да не се притеснявам дали някога ще свърши, а да сипя от него без граница. Дали ще удържа на обещанието към самия себе си - не знам (, не знам). Ще опит(в)ам. Но честно казано, засега не виждам какво ще ме обвърже обратно с това място.

И така.