прах

Това място ме подтиска. Самият факт, че отделям няколко минути за да си помисля че откакто съм обратно тук се завръщам към типичния български стереотип е стряскащ. Никога не съм мислил че отново ще разсъждавам на дребно, ще се притеснявам за всяко трето нещо, а към всяко второ ще подхождам с недоверие. Освен липсата на обноски, култура, традиция, се налага да се боря с липсата на здрав разум, ентусиазъм, *доверие*. Въобще чувствам се отвратително. Бих казал че ненавиждам страната си, ако това беше толкова просто. А искам да ми харесва. Вместо това тъна в прах, мръсотия, шум и бъркотия.