do

Неизбежно беше в един момент да ме сполети обвинението че сравнявам всичко тук с всичко [там]. (Валидно ли е ако идва от човек, който не обича да го сравняват?).

скоба

а защо да не сравнявам? човек има нужда от ориентир. компасът ти показва север и това е достатъчно. всички посоки в същото измерение идват от този първичен, основен, север. сетне тази идея намира отражение в аспектите на живота, т.е. в ежедневието. колкото до мен, сега боледувам повече, смея се по-малко, имам по-малко общи теми с приятелите си, харча повече за жизнени потребности и ми остава по-малко за интелектуална храна. (ще каже някой ами, друга интелектуална храна консумирай, и аз ще се сетя примерно за (сравнение с) шоколада..) физическите и културни боклуци около мен са повече, лицемерието и предразсъдъците са ежедневие, а рибата тон туктам я водят деликатес.

много поздрави.

скоба

наблюдавам как изнеслите се по европа мои приятели в рамките на три години започват да имат избор между хубаво и още по-хубаво.

ХУБАВОТО НЕ Е ЗАБРАНЕНО.
нито пък е лошо.
още по-хубавото - още по-малко.

всички те освен че са заминали са и обърнали гръб на българия. не са й казали, не карат приятелите си да се чувстват така сякаш няма да ги видят никога скоро, но и са теглили чертата. между тях си и някогашното си място. не се прибират за коледа и нова година, не се обаждат всяка седмица, не пишат мейли и не изпращат снимки. не мислят по географски. не ги мъчи носталгия.

колкото по-толерантен е човек, толкова повече време трябва за да направи нещо подобно. за този който не може да го направи веднага, трябва и още нещо. да иде, да се потопи в живота, да се върне и да се потопи в същия живот. по същество това е необяснимо нито в ежедневен разговор, нито над бутилка Телиш. не става и само като пратиш някой да види. за това трябват години. за обвиняващите трябва съгласие с факта, че между една и друга мисъл има огромни временно-пространствени дупки, че тезите без доказателства са валидни по други причини, че, да,  нещата са постижими и иначе, но размерът и характерът на усилията практически прави нещата безсмислени.

да обяснявам причините за обърнати страници и изгорени мостове пък ми се струва съвсем ненужно.

казвал съм го и друг път, проблемът ми с българия е проблем с хората. проблемът ми с това какво се случва произлиза от хората зад събитията. проблемът ми с това какви са нещата е отново проблем с хората измислили тези неща. никога няма да забравя колко е трудно човек да се научи на подробности и детайли. а моят проблем с хората е толкова дълбок и от толкова отдавна, че се е превърнал в статукво.

не ща да виждам нещата по-добри. това мога да направя винаги.
искам самите неща да са по-добри.
точка!