рохо

Трябва да помисля и да определя дали снощи влязох в червената къща въобще или си останах отвън. Настрана физическото ми състояние (да си го кажем направо - болен), но това събитие, струва ми се, падна и си разби главата в опита си да стане нещо като Арт Нетуъркинг / Промоция.


Неизбежно правя паралел с Бръм където се озовахме в една от галериите на Custard Factory, с много от познатите ни, червено вино в чашки и всичко стандартно. Нямаше DJ, бандата на Стеф Гриндли (имат член-робот!) свириха по-късно когато ние си бяхме заминали. Нещата които можеха да се видят бяха на близо 10 (ако не и 20) различни човека. Всичките без особена комерсиална идея (макар че всички имаха цена). Над половината (неща, не хора) бяха култови. Там видях човек с 50м хартиено руло - микро-графитена стена, която беше вълшебство от край до край.


Снощи видях.. Стелф, който ми пусна любимите парчета в кънтяща-малка-зала-интерпретация (но ги смесваше!), Катя която акцентира на това колко е заета. Видях generative арт, който се прави на компютър и се рендва по комплект формули/алгоритми, примерно с Max. Видях Списанието!, което Радо просто но гениално определи като "шум". Видях много от хората с които се виждам и иначе. Без арт-нетуъркинг повод.


Ако Рохо се продава (в смисъл - има цена), то ние, Българите, на фона на един тънък юкейски Fused, сме за оплакване. Дори не беше нужно да хабят времето и Червеното пространство.