хаотични мисли

каква ирония!

първо искам да знам каква е целта на всичко това. има ли то смисъл, според какво беше там, примерно, паневритмията.
..
какво е това въобще. кому е притрябвало
говоря за нещо, което самият не мога да обясня на себе си, камо ли ако се наложи някому другиго..

сериозно, опитвам се да не съм егоист.
достигнал ли съм до нивото в което това вече е така вплетено у мен, та дори не усещам когато съм. дали, като лудите, състоянието ми, ми се струва нормално и стабилно, а всъщност е далеч от това..

. . или не съм лабилен, но и не успявам да разбера неща които са.. отвъд мен?
.. непоправими?
.. свойски?
.. коренящи се в нещо, което не познавам?

психоанализата, мамка й и мръсна наука, тия неща ги огрява много бързо..
стига да не я, ъ-ъ.. не 'презирах', мм... незачитах

сериозно, мисля че не заслужавам това.
макар да се опитвам да не съм егоист.
т.е. опитвайки се да не съм, пак така смятам.

това няма нищо общо с мен, освен че ми се случва.

защо ли и аз веднъж да не избягам от отговорност? ей така.. по .. дамски. да си кажа - слаб съм, замалко съм, с колелото съм, не може да искам това от себе си. не ме интересува.

или нещо подобно.

колко точно универсален бива да съм, за да го прескачам тоя тест всеки.. път.
ден.
час?

сериозно, не ми пука за почивката, за когато това не се... провежда. случва. смотва.

непознатите са ми по-близки.
мисля че отегчавам сродните си души.
по начин по-голям от мен.

или си говоря тук глупости на воля и си пиля ноктите.

или не. ще ми се това да беше подредено. или, циничната, да се случваше на някой друг. да му бях.. зрител, слушател, задочен..непознат. аналитик.

перфектност.
химера.
утопия.. грозна ламя която всъщност яхаш и тя се обръща и с едната си глава изяжда другата, на която седиш..

това трябда се  учи.. да не се случва.

ваксина срещу философия. срещу идеализъм. срещу романтични желания.
допинг за настояще.

фокусирано
основава ли се ежедневната хорска добрина всъщност .. на неудобството? защо непознатите са учтиви един към друг? имат ли страхът, срамът, напрегнатостта, несвикналостта, (егоцентризмът?) нещо общо с това да делим едно и също пространство без да 1/ се качваме на главите си, 2/ изискваме един от друг, 3/ изпадаме във филми, които освен че всяка прилика със съществуващи лица и събития е случайна (но целенасочена за прожектиращия зрител)

питанки

????????

НЯМА шанс да постигнеш, без това да огорчи някой наоколо. това пък що за безсмислица е. какъв точно ви е проблемът? завист ли е това? по-голямо ли е от тоя, който го играе това.

повтарям ли се?
струва ми се.

това измерение е криво.
или аз съм накриво в него.

мога ли да продължавам вечно да се самообвинявам и да се бележа доброволно, да хабя пространство от ума си в опит така да задълбавам че да не е някой нещастен от моите.. сондажи.

или се свивам, вървя към малоумието. уверено. бързо. неуморно.

разфокусиран ли съм?
пречи ли ми се?

знам ли.

биха ли ме шортлистнали за идору? случват ли се такива работи в нодалното пространство? погледът ми се събира, докато пиша. ако има очен преглед, ще пропадна.

засега просто не виждам ясно луната. без значение каква е пътеката.

вените ми се разширяват, сложил работата на скута си. пáри, бие ток,

неудобство
80% от живота ми е неудобство.
имам ли нужда от неудобство за да вървя напред?
има ли нужда моята нужда да експлоатира някой?
няма.
имам.
не се притеснявам от което. притеснява ме ако не разбираш. т.е.
не ми пука.

според мен е важно сродните души да вибрират на едно и също ниво. това последното е глупав етикет. интересува ме един друг двама човека да се изваждат от дупките и да се теглят напред. да се бутат, тласкат, дърпат, надпреварват, надскачат. искам да избягам от гравитацията на неслучващото се, цикъла, предразсъдъка. карам на втора и ми отиват клапаните. от незнам колко време вече.

и още от самото начало исках да обясня на всички, че тоя втори албум с глобул е под всяква критика и бело ли е или слава, все едно, музиката може да я бива, но едно, си е продала душата, две, ако ще хлапето й да я е рисувало тая обложка, и освен че е безплатна, въпреки последното, нищо няма да я направи подходяща за диск.. да речем зависи от пазара. обаче ... емоция, смачкана хартия, спорове, караници,

колко точно е изхакано някои такива неща да са ти.. забранени.

ъм, предполагам николко.
ето, по някъде гореспоменат модел, трябва да ги усещам тия работи и да съм се напаснал досега.

марс, венера, ластикът.
деветини.

забавата
забавата да си ебе майката.

да правим неща заедно.
да правим заедно след което остават неща.

нене, нека се чумерим
по-бързо е.
да се отчуждаваме
по-общоприето

карай.