.. ........

27

от февруари насам съм на 27. понякога цифрата изглежда страшно, може би ако я пиша по-често ще взема да й свикна? или страшното е, че помня когато брат ми (който тези дни ми се сърди, вероятно осъзнал, че животът е къс и собственият е най-важен), беше на 27, а аз на 17. 96-та си беше една страшна година, след тежката загуба в семейството, аз бях четвърта година "Електроника" и биваше да гледам да се самоиздържам, с цел което не се вясвах за половината от часовете.

може би единственият човек който ме е разбирал негласно тогава е била.. класната ми. до ден днешен нямам идея как й е хрумвало да извинява всичките ми отсъствия.

защо ли пиша това (освен че определено Клогс има/т музикален пръст). от шест месеца насам съм с доста отворени сетива, а водя позатворен начин на живот. седмицата тази седмица е странна. хората сме някакви, зли. съдбата е (колко клиширано) някаква кучка..

например днес проимах странната и стори ми се забавна идея да се облека неадекватно, да не се "среша" (чети 'разроша') и да се мотая наоколо. и.. подяволите, животът в българия е труден за .. грозните? в бонжур им трябваха точно четири секунди за да ме овикат, че гелът който съм се засилил да купувам не е тестер (разбирай, че го отворих да го помириша и за целта обрах половината капка от дупката отгоре, и избърсах така лепнещия си пръст в лабилно изглеждащата си коса, е нелегално) и да съм си го купел веднага, едва ли не.

например по-онзи ден след двегодишно мълчание, ей така, адам реши да проговори и, всъщност според мен това беше целенасочено решение да се конфронтираме, не да си говорим. окей, запознахме диаметрално-противоположните си идеи за музикалната индустрия, той ми пробута последните си два албума на mp3. на следващия ден, онзи ден, пак се "разговорихме" (чети 'сблъскахме') и накрая, тъй като аз имам навика да се държа слабо емоционално в иначе силно-емоционални ситуации, нещата закономерно отидоха в зоната 'ти имаш нещо против мен. винаги си имал' и алабала. на което аз помислих, споделих, пак помислих, починах си и сетне се върнах при адам, обясних му, че не го познавам така че няма какво против него да имам, не му слушам музиката защото не ми допада, с малки изключения които са измежду любимите ми парчета евър и че, генерално светогледите ни не съвпадат и че може би е безпредметно това цялото, че не харесвам 'арт комунизъм', че не харесвам 'нихилизъм', че бъкминстер фулър не ми е идол, че не ме интересува защо съществува човечеството...

адам изчака един ден, за да отговори, с решението да стане първия човек оплюл и отписал 'скатерен' (като бездушен, безсмислен, опит да се надскоча и че това ми отговаряло перфектно), на което аз реагирах с думите 'най-после някой да каже нещо негативно, след шест месеца албум' и той явно се ядоса още повече, та след като продължи още десет минути да сипе, и го попитах каква е целта на това, той ми заяви, че когато аз се изказвам негативно за неговите творения той преглъщал, а на ответното аз съм се засягал. окей, запътих се да му обясня, пак какво от това което не съм казал той си е измислил, усетих се че е безсмислено и зарязах.

час по късно дойде някой за когото сега нямам право да говоря и пожела да лицензира парчета от албума за игра.

а на мен тия неща ми влизат подкожно. в китай където 'да живееш в интересни времена!' е някакъв вид проклятие..

клогс? казах ли? новия, от 2006-та.

и не написах, но.. извивах ръцете на дот онзи ден. две седмици целенасочено извиване на ръцете. връщайки се към това, с което отворих, пикът на моята безскрупулност настъпи на 22г., след поредица от егоистични прояви, мои и чужди, тежки дози интрига и такива глупости, дето правят впечатление на тази възраст. но с дот, с дот надминах всичките си рекорди. и знаеш ли? направих го против себе си. не ми хареса. беше закономерно, но гадно. но трябваше. защото дотук все заради такива неща сетне се налага да се издължавам. към себе си, близките си, докато за чуждото благо давам всичко от себе си.

ами, престанал съм.
май.
не, ще ми се.

edit: преигравам с 27, но все пак остава факт, че вечерта привърши с грижа да си хвана такси...